Медийната вихрушка със сводки за нападнати лекари – вербално или физически, избуя отново. Вероятно, защото е лято, защото темата КТБ е скучна, неразбираема и не на последно място, защото собственикът на повечето от медиите у нас, Пеевски, хич няма интерес от нея. Плъзгайки се по ежедневната плоскост за недофинансирането на системата, здравните вноски и доплащането, някак изкуствено се насажда чувството, че повечето случаи на конфликти между медици и пациенти са по финансови причини. Всъщност, един поглед отблизо и ежедневно, показва че съвсем не е така. Споровете за пари не стават изведнъж, рядко водят до ескалация на напрежение, което е толкова тежко, че да породи медиен интерес. По-скоро спецификата на работата на медиците е такава, че да предизвиква понякога по-особени реакции у част от обществото, а именно агресия. Сводките показват, че по-често склонни към агресия са освен хора с априори девиантно поведение, най-вече хора елементарни, първични, до голяма степен конформисти, страхливи. Всичко това е без голямо значение от образователния статус, особено имайки в предвид максимата, че днес всеки притежава диплома. Подобен тип хора именно поради първични комплекси и архетипен страх избушват с агресивно поведение, когато загубят контрол над ситуацията. В срещата с лекар, особено при по-тежки състояния, те губят този контрол за сметка на медикът като авторитет, който контролира диагностичният и терапевтичен процес. Облеченият във власт лекар, който от позицията на знание, компетентност и институционалност (особено в болници и спешни звена) изземва контрола от пациента или близките на пациента, неусетно се явява външен враг и основен виновник за ситуацията. Както ние, лекарите, казваме помежду си: „болният обвинява нас за болестта си“. В подобна ситуация брутализмите могат да са породени от на пръв поглед разногласия за сериозни неща – лечебен процес, манипулации и прочие, та до абсолютни битовизми от сорта на часове за свиждане и достъп до определени помещения в здравното заведение. В подобни моменти ситуацията трудно може да бъде овладяна само с разговори и обяснения на предстоящите процедури, поради предварителният тежък негативизъм, нерядко подплатен със смехотворни опити за задържане на контрола – четене за заболяването в интернет и синдрома на „болен в ресторанта“. Пациент, който попаднал в здравното заведение, започва буквално да се разпорежда с лечебния процес, „поръчвайки си“ по собствено желание коктейл от медикаменти и процедури, независимо от мнението на лекуващия го екип.
За верните на Хипократовата клетва...
Лекари презират пациенти, пациенти мразя...
2. Иво Беров
3. Радан Кънев
4. ДСБ
5. СДС
6. Синята коалиция
7. Биомедицина - Г. Балджиев
8. Екзотерика
9. Една природозащитна организация - клон Бургас
10. симпатичен блог
11. Блогатство - Пламен Петров (едно добро място)
12. здравни съвети
13. досието на Иван Костов
14. Иван Костов - чуйте го!
15. Валя Наумова
16. raylight
17. realpolitic
18. демонтаж на паметника на Съветската армия