д-р Валери Велев      Около поредната саморазправа между тийнейджъри довела до смърт тепърва се заформя махленско медийно ломотене, което отговорно ще бъде наречено „обществен дебат.” Имаше една приказка, че ако не искате дадена работа да бъде свършена, трябва да създадете комисия за нея. Тук лесно можем да перефразираме това правило и да кажем, че ако не искаме да ни се изясни дадено явление, трябва тутакси да се впуснем в „обществен дебат”, който да удави простичките истини около събитията и пак да си останем в блатото на невежеството и насилието. Очаквам в скоро време да няма кътче от обърканото ни и ментално недоразвито общество, което да не бъде обвинено за проблема. Из форумите и медиите вече се развъртяха обичайните заподозрени: рухването на тоталитарния строй, заетите родители, чалга модела, обвинени бяха Иван Костов и САЩ по подразбиране, „целият ЕС с Лисабонския договор на челото” и дори мускулите на премиера : „Демонстративно по всички телевизии се показват мускулите на Б.Б.Какво очаквате от младежите,освен същите демонстрации.” Последните „обвиняеми” ги почерпих от интерент-форуми, както сами се досещате. И докато бъдат търсени под дърво и камък „национално приети” и най-вече неясно формулирани причнини, истината пак ще продължи да ни убягва и ще се отнасяме с децата все по-объркано и все по-страхливо.    Това, което гледах по един от националните канали, свързано с темата, беше интервю с класните ръководители на момчетата и директорката на училището. Всички заявиха уверено, че насилникът бил отличен ученик и много дисциплиниран. И точно затова бяха изпаднали в ступор от почуда. И аз съм сигурен, че момчето наистина е такова. Но какво от това?! Това не е повод да изпадат в почуда дългогодишни педагози, а да си дадат сметка, че трагедията се е случила, не въпреки че момчето е било такова, а поради факта, че е било такова. Арогантния хлапак, отворкото търсещ правата си, онзи който търчи от беля на беля в училището, небрежният тройкаджия с крака на чина, от него всички очакват подобно поведение извън училище. Но той няма такова, всичката агресия, обида, неразбиране, чувство за несигурност той вече излива в училище чрез държанието си. В него много по-малко се трупат емоции, а без емоции няма яростно насилие. Макар и по нестандартен начин, този тип деца така „общуват” и пренебрегвайки неразбирането на т. нар. общество и глупавите му норми, остават нормални и адекватни в своя си нелек свят. От отличника, който все мълчи, на когото все наякой, било съученици, било системата, се качват на главата може да се очаква бурна антисоциална реакция. Клапанът все някога се отваря и емоцията се изразява. И това става поради една единствена проста причина – липсата на авторитет за тийнейджърите с когото да разговарят, споделят, който да ги респектира, но и разбира. Който само с поведението и излъчването си да може да каже „без глупости! Стига!” и те да го разберат. Липсата на една консенсусна авторитетна фигура, но не пред тях, а между тях е и винаги ще бъде причина за глупости. Учителките в споменатото предаване заявиха, че ще поканят и родителите на разговори, защото били „авторитети за децата.” По-голяма глупост и липса на професионализъм през този ден не чух. Точно за тийнейджъра, който те все още наричат юноша, родителя е антипод. Той се стреми да бъде всичко друго, но не и родителите си. Той се еманципира от тях и точно поради това в тази възраст родителя има най-малко влияние над детето. Учителите би трябвало да са авторитети, но от това което видях за сетен път се уверявам че няма как да стане. Те, заедно с директорката, бяха „лелки”! Точно това е термина, съжалявам, но в него учениците, младите, влагат много по-различна форма отколкото другите възрасти. Лелки са, защото бяха със скромни, но строги костюмчета, преметнали по една голяма вехта чанта и се кахъряха искрено за станалото. Те просто не се вписват във визията на учениците си за автотритет, те са от друг свят. Авторитет за тях може да бъде учителят, без оглед на възрастта, който освен да им изнесе сухия урок, има какво друго да им каже. Да поговори с тях адекватно, житейски, като с равни. Да прекрачи глупавата бариера, която го дели от децата, да слезе от катедрата и да седне между тях. Да им даде възможност да се почувстват хора, а не „стадо” наричано клас. Да им говори с имена, а не с номера. Да дискутира с тях, а не да ги изпитва. Да живее в техния свят, да говори с тях и извън училище. Да говори с тях, а не на тях. Да общува с тях с техните средства – да се регистрира във форума им, да им има електронната поща и скайпа, както и те неговите. Да са равни! Ето това е малката проста истина, да можем ние възрастните да престанем да се правим на велики, да се взимаме насериозно и да мислим, че само нашите проблеми са важни, а те са едни неосъзнати пикльовци. Крайно време е да е ясно, че колкото и висши образования и дисертации да имаш, ако не умееш да разбираш младите и не искаш да си част от техния свят, трябва да идеш и да работиш в институт, сред книги, стъклария и саксии. В училището, в университета трябва да останат преподавателите с целия авторитет, който може и трябва да има тази дума.

Никой не се съобразява с непрекъснатото психическо насилие, което се упражнява в училище. Акцентира се върху физическото насилие, а всички забравят заплашителния му предвестник...Аз наричам учителите не "лелки", а "беззъби баби". Просто защото са на светлинни години назад от времето, живеят в някакъв вехт, измислен свят, обвиняват за случващото се "демокрацията", "мутризацията", презадоволяването, "безхаберните родители", чиито проблем са децата. Семейството - да, а къде е училището? Нямали самочувствие, нямали пари - ами да, сигурно е така, защото елементарния човек не може да осъзнае, че самочувствнието не идва нито от парите, нито от обществения ранг, то идва от признанието за свършената работа. За каква свършена работа в случая претендират "беззъбите"? Авторитет не се гради с висока заплата и безпомощно потриване на ръце пред дилемите - авторитет се гради със знания, четене, адекватно професионално поведение... Мисля, че по случая трябва да вземе отношение Министерството на образованието като регулативен орган - и не само по този случай... Да отидат на място в училищата, да не оставят нещата в кадифените ръце на регионалните инспекторати... Ако и ние мълчим като общество, се превръщаме в една голяма държава от "брадъри" - сеирджии на смъртта на децата ни!