„Ей, на тия няма угодия!“ Така казваше баба ми за хората мрънкащи по повод времето. Всяко лято реват с пълно гърло за захлаждане, зимата цвърчат истерично за затопляне. Определено ние българите сме хора на които трудно може да се угоди и това личи в много от ситуациите в които сме попадали и ще попадаме. Явно на това се дължи пословичното ни хейтърство, защото нали мрънкачът е точно това. Тия дни имахме нов повод да се изпърдим в световна посока – „Евровизия“. В Европейския „Златен Орфей“, както неправилно го нарекоха някои (не защото музикалното качество не е като на нашия „Орфей“, а защото не е просто европейски) „спечелихме“ четвърто място. В кавички го турнах по две причини. Аз лично не се чувствам победител, каквото спечели си го спечели Поли Генова за нея си. Да, с моите данъци, но нейсе, и Стойчков ще попрецунка от тях за бенефиса. Отделно от това, не приемам четвъртото място за победа, но щом сте рекли, дайте да дадем.

Въпреки всичко, угодия няма, настана някаква словесна вакханалия по повод участието на Австралия. Нерде Европа, викат някой, нерде Австралия и кенгурото. „Евровизия“ е евро толкова, колкото и партията на Цветелин Кънчев е евро. Това музикално шоу се продуцира и излъчва от международната телевизионна мережа European Broadcasting Union, позната накратко като „Евровизия“. В тази мрежа има 75 члена в 56 страни от Европа, Северна Африка и Близкия изток и 43 асоциирани члена от други над 20 страни. Всички тези страни гледат тв-канала и ако си платят правата имат възможност да участват в конкурса. През 1978 г. победител е била Израел, но никой не е питал, а не питате и до днес защо тя участва в конкурса, като е страна населена с араби и е в Близкия Изток. И слава богу, че не питате. Защото тя е много по европейска държава от някои дето са на континента. Австралия обаче не знам защо изпободе очите на бая народ. „Учителят ми по география е забравил да ми каже, че Австралия е в Европа“ изцвърка по фейса една кифличка; „Кога да чакаме Судан“ напява друга – ами мила, Судан официално е член на тв-мрежата, така че плати ли си правата, очаквай го. От тук струи такова невежество, че ми се насълзиха очите. Пред теб е нета с море от информация, ти оплакваш нерадостната си съдба, че учителят по география не те научил. Що учителя ма, патко! Когато си маала карти на последния чин в часа му, ти си изпуснала много по-важни неща от регламента на „Евровизия“. Но не ти хрумва да персонализираш вината в себе си, нали! Всички сме такива – и вие, и аз.

Другото което ме изяде е комплексарският писък, че видите ли ние пак сме прецакани. Песента на Украйна била политическа, а ние сме си най-добрите. Аз знам, че сме най-добрите, само Македония е преди нас, защото там е роден Христос, но пък тя нали е наша провинция…Ще имате да вземате обаче. Аз професионално от музика не разбирам, разбирам обаче, че когато се пее за избити над 100 хил. татари от Сталин това не е политика, а история. Това са факти, тъжни факти. Русия скача като опарена, защото гузния редовно бяга негонен. Какво общо има днешна Русия със сталинския режим и тормоза над хора в Украйна?! Пък може и да има, иначе защо рипат рубладжиите. И като за капак, Поли Генова използва популярността си покрай конкурса и изпрати силно вътрешнополитическо послание – призова за промени в гласувания глупав изборен кодекс. Що не я изгорите на клада, а? А, да…победителите не ги съдят.