На 4 февруари 2010 година, 13 години след събитието, Първанов организира дискусия, цинично озаглавена “Доблест 2010 – 4 февруари през погледа на младите”, която се състоя в аулата на Софийския университет. Услужливите медии веднага разбраха за каква доблест става дума. бТВ например започна репортажа за събитието с напомнянето, че на тази дата през 1997 година Първанов е върнал на президента Петър Стоянов мандата за съставяне на второ правителство на БСП.

Това си е формено пренаписване на историята: никакъв мандат не е върнал Първанов, понеже и никакъв мандат не е получавал. Мандата го получи Николай Добрев, светла му памет, и пак той го върна.

Сега Първанов разправя на младите, които тогава я са ходели на детска градина, я – не, че до решението за връщане на мандата се стигнало след “анализиране на тонове информация”. И те, нали не помнят какво беше тогава, приемат неговата версия. Той е президентът, героят от 4 февруари.

Истината е малко по-друга.

През зимата на 1997 година България беше рухнала държава. Доларът всеки ден подскачаше с по 50-100 лева, а в края на периода стигна 3000 лева за 1. По магазините нямаше стоки от първа необходимост като хляб, мляко, месо, цигари. А това, което го имаше, си сменяше цените по 3-4 пъти на ден. Лично например помня, че бутилка “Кока кола” от 1 литър сутринта струваше 350 лева, а вечерта на същия ден – 900 лева.

Народът беше озверял от безпаричие и страх какво ще става занапред.

В тази обстановка министър-председателят Жан Виденов подаде оставка от държавния пост и като лидер на БСП, понеже нямаше как. Начело на партията го замести Първанов.

Въпреки очевидния банкрут на политиката на социалистическата партия и недоверието на избирателите, президентът Петър Стоянов беше принуден от Конституцията да връчи мандат на посочения от БСП кандидат за министър-председател Николай Добрев.

Знам, понеже съм бил свидетел на тези събития, че Добрев още в началото смяташе, че мандатът е неизпълним. Решението да го върне той взе сам, не само защото беше един от малкото хора в социалистическата партия, който беше в състояние да носи сам отговорност, а не да се крие зад гърба на другите, но и защото Първанов беше неоткриваем в дните между 10 януари и 4 февруари.

Къде е бил знаят малко хора, но мълвата тогава гласеше, че Илияна Йотова може да каже повече по въпроса.

Изведнъж обаче той се появи и присъства на церемонията по връщането на мандата, което сега му дава основание да се тупа в гърдите как е спасил страната от гражданска война. До която впрочем я беше докарала собствената му партия.

Истината обаче е малко по-друга и поне докато сме живи тези, които преди 13 години стояхме по площадите, не бива да позволяваме на Гоце да я пренаписва.

От кризата тогава България беше спасена първом от хората, които отказаха да приемат унизителното съществуване, което им натрапваше комунистическата партия. Те не се примириха и принудиха комунистите да се откажат от властта, което в крайна сметка стана и отвори пътя на България напред.

Заслуга има, разбира се, и Николай Добрев, който не се побоя да поеме отговорност и да понесе зверската злоба на съпартийците си, която в крайна сметка го вкара без време в гроба. За да може сега те да се пишат герои.

Заслуга имат и лидерите на тогавашните Обединени демократични сили – Петър Стоянов, Иван Костов, Ахмед Доган, които не се уплашиха да поемат своята отговорност, макар след това пътищата да им се разделиха.

Никаква заслуга няма Гоце.

Това е истината.


ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
http://www.ekipnews.com/?p=28968