д-р Валери Велев

    Между непрекъснатите словесни схватки в медиите и политическите среди, дали Плевнелиев ще може да се еманципира от Борисов и да бъде президент със собствено мнение, се пропуска един важен фактор, който до момента не е присъствал в държавата – предложена силна фигура за вицепрезидент.  През над двадесетгодишния преход вицепрезидентската кандидатура винаги е играла по-скоро роля на коалиционна договорка, или “запушване” на длъжността от някой застаряващ интелектуалец. На тези избори Борисов и Цветанов случайно си вкараха автогол – поставиха опърничавата прокурорка Маргарита Попова на кух пост, за да се отърват от нея. Цялата и биография обаче показва, че с нея човек не може да си играе. Като висш прокурор и отявлен враг на Никола Филчев, той не можеше да я отстрани над 5 години. А Филчев не си играеше. След него я преоткрива следващия главен прокурор, който я прави говорител на прокуратурата, а също получава едно много отговорно и проветриво място – разследва финансовите злоупотреби с евросредства. Над нея е само Борис Велчев. В правителството на Бойко явно му я е препоръчал някой, за да му свърши работа. Но освен всичко останало, тя се оказва костелив орех. Решава че може наистина да работи, влиза в дълбок конфликт с двамата силни в ГЕРБ – Цветанов и Фидосова. Те искат съдебната система да се промени проформа и да яхнат статуквото. Попова иска да е честна с евроатлантическите партньори и не слуша партийни повели. Разбърка безобразно сметките на Цветанов за брутална разправа и подчинение на съдебната система. И Бойко и Цветанов явно горко съжаляваха, че на поста и не е гранд-дамата от Монтана. Извъртяха и няколко милиционерски номерца от типа законопроекта “Попова”, но истината беше, че не лично тя, а Министерски съвет внесе законопроекта и нямаше как да се каже, че ПГ на ГЕРБ е бламирала министър Попова. Изскочи варианта с вицепремиерското кресло и познатите лица се юрнаха страстно да я лансират. Веднага си пролича разликата между послушния Плевнелиев, който си подаде министерската оставка и прагматичната Попова, която заяви, че спазва закона и излиза в отпуск. Тя явно не можеше да допусне докато се разхожда из страната, протежетата на Цветанов да ровят във ведомството и.

   Сега Плевнелиев е президент, но нищичко не разбира от политика, дори се стеснява от прожекторите. Попова е вицепрезидент, но почти цялата си кариера е прекарала по висшите етажи на съдебната власт и е наясно с всички хватки на играта. На фона на сравнително малките по Конституция правомощия на президента, Петър Стоянов пръв наложи идеята, че той може да въздейства на много по-широк кръг процеси чрез своя институционален авторитет. Плевнелиев също подхвърли тук-таме тази реплика, но като гледаме как го кастреше премиера в предизборната нощ, едва ли ще се впусне в подобна авантюра. А и няма нужната подготовка, риторика и смелост. За сметка на това, динамичната и действена Попова едва ли ще седи ката ден в кабинета си с мисълта кого да помилва. Силен прагматик като нея по-скоро ще си изиграе добре картите и ще иземе тази така или иначе неограничена от закони функция на морален стожер и демократичен коректив. И докато Плевнелиев крепи статуквото на Борисов и ГЕРБ и бавно се обезличава, Маргарита Попова ще подготвя преместването си от едното крило на “Дондуков”2 към другото. Дали ще е успешно, само следващите избори за президент ще покажат.