В навечерието сме на един изключително популярен, интересен и космополитен празник – Вси светии, Хелоуин, Сауин или както щете го наречете. Това  е много пъстро, забавно и донякъде мистично време за децата, за тийнейджърите, а и за по-големите. Особено забавно протича празникът в англосаксонската част на света,  в САЩ,  където родителите заедно с малкото дете, обикновено бащата, обикалят съседските къщи в „страшни“ костюми и прибират лакомства дарени от домакините за да избегнат „пакост.“

Естествено тук е времето ние българите да се проявим като средновековни шовинисти по отношение на подобен род забавления и да се разпенявим как си имаме „наши“ празници, и колко е страшно и вредно да се празнуват „чуждите“. Освен че умираме да делим себе си, делим с кеф изобщо всички неща във всякакви категории. Как точно един празник може да се затвори зад една граница (зад завеса може, ама да е желязна) за да не влиза или излиза не ми е ясно. Ясно ми е само, че твърдоглавите люде привиждащи юдео-масонски сговор и ционистко-соросоиден апокалипсис ще се юрнат да празнословят и изливат злоба по всеки и всичко, което е дръзнало да бъде различно. Ако някой се маскира, ако деца направят прословутият и забавен тиквен фенер познат като Тиквения Джак, ако сложите дори едно домино, разни самозвани „православни“ брадясници с неясна сексуална ориентация ще се юрнат да ви анатемосват и ръсят със светена вода. Най-големият враг на подобни празнични ритуали у нас, след Сидеров и Чуколов, е всевиждащата ни църква (нарочно е с малка буква). Тя не се трогва от беднотията, от мизерията в социалните домове, от домашното насилие, от духовната нищета обхванала масата изроди с анцузи и тъмни очила сърбащи шумно кафето си с един фунт шекер. Но тези морални извратеняци смятат явления като Мадона, „Хари Потър“ и Хелоуин за най-големия си враг, защото не могат да го осребрят. Те няма да им купят скъпа лимузина, швейцарски часовник или да платят за още три-четири луксозни килии с розва дамаска в манастиря. Това могат да направят само заблудените бабички, които си броят стотинките в очакване на Страшния съд и ако бъдат дарени някога с по една бобена курбан-чорба са благодарни за вечността. Прекланям се пред модерното, адекватно и разчупено мислене на тези родители, които са загърбили 19-ти век и знаят, че светът може да бъде техен и на децата им. Че те са част от света, а не само от някакви си забутани 111 000  kмІ, където и да са те. Които знаят и усещат, че няма нищо по-страшно от онова което разделя главите. Онова, което разделя териториите се преодолява и затова днес все по-често българско детенце ще си облича карнавалния костюм за Вси светии, а детенце от Чикаго с любопитство ще си слага мартеничка в първия ден на март.  При първите прожекции у нас на мегаявлението „Хари Потър“, в отговор на един изтрщял поп една такава майка каза, че ако днес има училище за магьосници, тя би записала детето си там веднагически. Страхотно беше очарованието с което я дари малката руса главица. Това бяха майка и син, които можеха да се забавляват заедно и знаеха, че вълшебства съществуват. Така започва всяка промяна в манталитета, емоциите и мисленето – бавно, но сигурно и безвъзвратно. След време ще знаем, че не е опасно децата ни да си играят с Тиквения Джак веднъж годишно, опасно е ако нещо подобно ни управлява завинаги!

Наистина си е за чудене какво може да навреди един обикновен празник, поради факта, че не е наложен от православието, а внесен от някъде. Ами празникът си е празник; той просто се празнува и толкова. И не вреди никому. Наистина поповете са досадна пасмина. Те не реагират, на факта, че нацията се е изциганила и простолюдието -забравило българщината- праска чалга, но хелоуина ги дразни. Нямам обяснение.