Това е буквално копиран текст от сайта на Сметната палата. Ето и какви са някои от основните изводи, пак копирани от там:

„В дежурните екипи на тел. 112 няма медицински лица или нормативно приети критерии за разграничаване на спешните от неспешните повиквания. Липсва свързаност между информационните системи на ЦСМП и лечебните заведения и поради това не е възможна връзка в реално време между лекарите от спешната помощ и дежурните лекари в лечебното заведение.

На фона на всички тези критични забележки буквално потъват като гвоздей в кисело мляко няколкото овъртяно описани добри постижения. Нормално е да потънат и да се не видят  първо, защото са пренебрежимо малко и второ, защото са нищожни на фона на все повече наливащите се като в бездънна яма средства в системата на спешната помощ. Нормално е всеки ден да четем и слушаме за „закъснели линейки, неадекватни действия от страна на екипите и прочие“. То и за набити доктори свикнахме да слушаме, но това е друга тема. А всъщност, за всички тия проблеми има двама големи виновника – администрацията на МЗ и пациентите. Даже не точно пациентите, а псевдопациентите. И понеже за безхаберието или по-скоро некадърността на „умните“ тикви в МЗ знаем, да видим с какво са виновни пациентите. За мен като лекар работещ на терен и то в болница с денонощен прием е видно, че линейката отдавна не е това което беше. И изобщо не това, което е в нормалните европейски и северноамерикански държави. Ката нощ по софийските улици (където на глава от населението има най-малко спешни екипи) свистят гуми на линейки. Апропо, скоро бях в Истанбул и видях десетина пъти по-малко линейки, а няма да ви обяснявам колко по-голям е той от София. И не, софиянци не са по-болни. Просто тук да вземеш линейка е по-голяма далавера отколкото да ползваш Uber. Даже и да не ги бяхме изгонили те щях да си идат неустоявайки на конкуренцията на ЦСМП. За Uber плащаш малко, за линейка – нищо. И забележете, изобщо не е нужно да си болен. Масата линейки карат деца с температура и кашлица. Уверявам ви, точно това е истината. В нашата страна, както и навсякъде по света, има стандарти за спешна медицина. Тези стандарти масово не се спазват у нас, иначе никой спешен екип няма да посети дете с температура. Идеята е родителите да му дават противотемпературни средства, а ако се притеснят, да го заведат в неотложния кабинет сключил договор с техния личен лекар – това е първична извънболнична помощ и не струва нищо. Само че комфорта да ти дойде лекар на крака у дома, а ако си достатъчно нахален и да те откара в болница, където да измъкнеш дежурния специалист от реанимацията за да „погледне“ червеното гърло на детето е неустоима. И не, не си мислете че това са хора от определен етнос, всякакви са. В подобни ситуации, екипът който въобще е посетил такъв адрес трябва да бъде санкциониран. Още повече ако е закарал в болница пациент, чието състояние не налага хоспитализация. Това може да стане по изрично желание на пациента във всяка страна от ЕС или САЩ, но само ако има свободен екип и ще му струва скъпо. Наистина скъпо. Според разпоредбите на МЗ сигналите за деца са с предимство. Да де, ама на чугунените глави им е важно само да са „тет-а-тет“ с журналистите, а това е щекотлива и популистка тема. Никой журналист не пита ако има сигнал за 60-годишен мъж с признаци на инфаркт и дете с 40 °С къде ще иде първо линейката. Да ви кажа ли или сами ще се сетите.

Мога да ви разкажа прекрасен илюстративен случай от дежурството ми преди 2 дни. В 04.00 сутринта пристига със свистяща линейка дете с температура, което поради скандал дежурният лекар е принуден да хоспитализира в болницата въпреки настояванията му, че проблемът е за домашно лечение. Поемам сутринта дежурството и около 10.00 часа майката решава, че щом температурата е спаднала ще си върви. Пристига и бащата с шкембе и ланец, вдигайки скандал, че детето се лекува „само с противотемпературни сиропи“ и нощният лекар видиш ли не бил доволен, че дошли само за температура. Когато някой не прекарва и 12 часа в болница, НЗОК не плаща за този лукс. Само че за детето бяха използвани венозни инфузии, прословутите „противотемпературни сиропи“, бяха направени кръвни и микробиологични изследвания. Лекар, сестри и санитар също бяха вложили труда си (бяха пожелали лукса да са в самостоятелна стая, която се почиства и дезинфекцира след всяко дете). След напускането, тези хора разбира се не заплатиха нищо на болницата. Повтарям, че и касата не го плаща. Използвали са безплатен транспорт на Спешна помощ и са ангажирали за близо час един от 15-те екипи на двумилионна София. Това не е прецедент, това е ежедневие и еженощие. Май затова нашата държавна машина изгони Uber. Безмислено е пич, линейката е без пари.