Ето обаче нещо странно. Същите тези "неевропейски" ценности могат да бъдат наблюдавани и в Русия на Владимир Путин, но не са толкова оскърбителни, поне за западноевропейските дипломати.

Ръководителите на ЕС, които се караха най-много с Буш, припадаха от умиление пред Путин. Герхард Шрьодер от Германия описа руснака като "безупречен демократ". Жак Ширак от Франция нарече Путин личен приятел. (За да сме честни, самият Буш започна всичко, когато в Любляна през 2001 г. направи знаменитото си изявление, че е "погледнал в очите на Путин".)

Буш отдавна го няма. Путин е министър-председател на Русия рамо до рамо с президента Дмитрий Медведев. Но ЕС все още се надява, че Русия е готова за "партньорство". Авторът на статията съвсем наскоро прекара известно време в Москва, разговаряйки с големи клечки от политиката и бизнеса. На такива събирания се говори на общоприетите теми. Модата сега е да се мрънка за "глобално" управление, включващо всичко от протекционизма през миграцията до климатичните промени.

В Русия разговорите бяха за Русия: как може да стане по-богата, как може да продължи да изпомпва петрол и газ, как може да модернизира икономиката си.

Боязлив въпрос за климатичните промени предизвика присмех и разговор за температурите навън, които бяха под нулата. Излизайки на мразовитите улици, авторът беше посрещнат от клаксоните на огромни джипове. Беше като в Тексас със сняг.

Кое обяснява двойните стандарти на Европа по отношение на Америка и Русия? Отчасти това е лицемерието. ЕС е най-големият търговски партньор на Русия; през 2008 г. Русия е вторият най-голям пазар за износ на ЕС. Отчасти това е умението на Русия да се възползва от разделенията в блока. Но част от толерантността на Европа към Русия отива отвъд това. Въпреки много разочарования и сътресения, например войната с Грузия от 2008 г., множество типове в ЕС все още мечтаят да преобразуват Русия.

Едно време те говореха за Русия като "стратегически партньор". Новата нашумяла фраза е "партньорство в модернизацията". Тази неясна идея е отговорът на ЕС на окуражаващите шумове, идващи от Медведев, за нуждата от модернизация на неговата страна, включително по-голямо уважение към върховенството на закона. "Основното схващане", пише Катинка Бариш в нов доклад за Центъра за европейска реформа, базиран в Лондон мозъчен тръст, е, че европейските капитали, технология и обучение биха могли да направят Русия "по-западно ориентирана и отворена и да улеснят работата с нея".

Уви, всички имат противоречащи си цели. ЕС се надява, че модернизация означава приравняване на Русия с ценностите и нормите на съюза. За руските държавници, казва Дмитрий Тренин от центъра "Карнеги Москва", модернизация означава "Русия да използва ресурсите си, за да купува активи в Европа, а Европа да снабдява Русия с технология". В кръговете на ЕС много и жизнерадостно се говори за мека сила и "контакти между народите", включващи руски милиардери, отправящи се към Западна Европа да си купуват домове, да образоват децата си, да се съветват с доктори или да крият откраднатото. Това вероятно е самозалъгване. Да се наслаждаваш на удоволствията на дадено място не е същото като да приемеш неговите ценности. Богаташите рядко търсят уроци по етика от икономите или банкерите си.

Владимир Чижов, умният и язвителен посланик на Русия в ЕС, се чуди какво всъщност са европейските ценности. Той предлага отговор: уважение към човешкото достойнство в едно общество, съставено от множество култури и вероизповедания. Русия управлява такова общество "от 1000 години", изтъква той. Тя може и да има какво да научи от ЕС, казва той, но отхвърля всяка идея, че "Европейският съюз е равнозначен на Европа."

Къде ЕС може да окаже натиск? Колкото и да е странно, отговорът е в същите тези пусти ценности. Да започнем с вътрешната сплотеност в ЕС. Полша и Русия от отдавна не са се разбирали толкова добре, колкото сега; Русия свали забраната за внос на полско месо, а Полша разблокира разговорите за сътрудничество между ЕС и Русия. Путин покани полския си колега Доналд Туск на церемониите, отбелязващи 70-годишнината от Катинското клане, когато руснаците избиват над 20 000 полски

офицери. Отношенията се промениха при среща на върха на Русия и ЕС през 2007 г., казва висш европейски политик. Русия била изненадана, когато ЕС, оглавяван от германския канцлер Ангела Меркел, застанал на страната на Полша по отношение на забраната за месния внос. "Русия осъзна, че се налага да оправи нещата с Полша и да подобри отношенията."

След това идва и районът, където ЕС наистина се радва на мека сила, неговите съседи. Преди десетилетие Русия гледаше спокойно на разширяването на ЕС, дори и към страни от бившия Варшавски договор, казва Тренин. Мантрата беше "всичко без НАТО"; а враждебността към НАТО беше по отношение на Америка, не по отношение на Европа.

Понастоящем дипломатите засичат хладина в становищата на руснаците по проектите на ЕС в задния им двор, особено "източното партньорство" с Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. Това впечатление е подсилено от Александър Грушко, заместник-външен министър. Русия иска да има думата преди "сближаване" между ЕС и страни като Украйна, казва той. Проекти като либерализиране на визовия режим или енергийни връзки не трябва да карат бившите съветски републики да "избират" между ЕС и Русия. "ЕС не трябва да избързва с проекти по Източното партньорство, които не са същевременно плод на руско-европейски диалог."

Европа би трябвало да приеме такава враждебност като комплимент. Вкарването на бившите съветски републики в една основана на правила система би било предизвикателство към неотзивчивостта на путинизма. Ще бъде трудно. Но ценностите на Европа са източник на нейната сила. За да се възползва от тях,

Европа трябва има по-ясен поглед върху това кой споделя ценностите й и кой не.

*По БТА
mediapool